Разбиране на езиковото разнообразие на Индия

Сценарий на подкаста

Бен: Добре дошли отново в „Историята на езиците“. Аз съм Бен, тук с Клара. Миналия път разгледахме невероятното езиково разнообразие в Китай, където езиците са обединени от една-единствена писменост. Днес се отправяме към друг субконтинент със смайващ брой езици: Индия. Подобна ли е ситуацията там?

Клара: Здравей, Бен. Въпросът е чудесен, защото на пръв поглед изглежда подобно — една държава, много езици. Но езиковата история на Индия е коренно различна. В Индия не просто има много езици; тя е дом на две напълно отделни, големи езикови семейства, които съжителстват от хиляди години.

Бен: Две езикови семейства? Какво означава това на практика?

Клара: Представи си, че прокарваш линия през средата на Индия. Най-общо казано, езиците на север принадлежат към индоарийското семейство, които са далечни братовчеди на английския, немския и руския език. Езиците на юг принадлежат към дравидското семейство, което няма никаква връзка с никое голямо езиково семейство извън субконтинента. Те имат различен произход, различна граматика и различен основен речников състав.

Бен: Значи, за разлика от Китай, където езиците са свързани, тук имаме две напълно различни групи. Кой език служи за мост между всички тях?

Клара: Ами, официално има два езика, които служат за мост. Първият и най-доминиращ е хинди. Той е най-широко разпространеният език, особено на север, и се насърчава силно от правителството и боливудските филми. Ако искаш да научиш един индийски език, за да се оправяш, хинди е най-добрият ти избор.

Бен: А вторият?

Клара: Вторият е английският. Той е наследство от колониалния период, но е останал ключов език за висшето образование, националния бизнес и комуникацията между образовани хора от различни езикови региони, особено между севера и юга.

Бен: Нека поговорим за самите езици. Дай ми пример за основен език от онова северно, индоарийско семейство.

Клара: Освен хинди, най-известният вероятно е бенгалският, който се говори в Западен Бенгал и в държавата Бангладеш. Той има изумително богата литературна история — това е бил езикът на нобеловия лауреат Рабиндранат Тагор. Много хора го описват като много мек и музикално звучащ език.

Бен: Добре, а от южното, дравидско семейство? Кой е основният език там?

Клара: Двата гиганта на юга са телугу и тамилски. Тамилският, в частност, е удивителен, защото е един от най-старите живи класически езици в света, с непрекъсната литературна традиция, простираща се над две хилядолетия назад. Говорещите тамилски изпитват огромна гордост от неговата история. Това не е просто език; това е пряка връзка с древна цивилизация.

Бен: Това е невероятно. Но ако говоримите езици са толкова различни, какво ще кажеш за писмеността? Дали е като в Китай, с една писменост за всички?

Клара: Не, и това е друга ключова разлика. Повечето индийски езици имат собствена уникална писменост. Макар да изглеждат коренно различно — ъгловатите линии на писмеността деванагари на хинди срещу заоблените извивки на тамилската писменост — повечето от тях са се развили от един и същ древен източник, писмеността брахми. Те споделят подобна основна фонетична логика, което е известно облекчение за изучаващите ги.

Бен: Като за човек, който учи език, кои са някои от големите изненади или предизвикателства, когато се захващаш с индийски език като хинди?

Клара: Първото нещо, което ще се стори странно на говорещия английски, е словоредът. На английски казваме „I am learning Hindi“ (Подлог-Сказуемо-Допълнение). На хинди казваш „Аз хинди уча“ (Подлог-Допълнение-Сказуемо). Глаголът винаги е накрая.

Бен: Добре, с това трябва да се свикне. Какво друго?

Клара: Още две важни неща. Първо, много индийски езици имат звукове, които ние нямаме в английския, като ретрофлексни съгласни, при които извиваш върха на езика си назад към небцето. Овладяването им е ключово, за да звучиш автентично. Второ, и това е много важно, е формалността. В хинди например има три различни думи за „ти“/„вие“, в зависимост от нивото на близост и уважение към човека, с когото говориш. Използването на грешната дума може да бъде сериозен социален гаф.

Бен: Значи трябва да знаеш мястото си в социалната йерархия, дори само за да кажеш „ти“/„вие“. Това е удивително. При цялото това разнообразие, има ли опасност регионалните езици да изчезнат за сметка на хинди и английския?

Клара: Притеснението е основателно, но засега изглежда, че се случва обратното. Вместо да замират, регионалните езици процъфтяват. Те са подкрепени от гордостта на щатско ниво, динамичните регионални медии и интернет. Хората може да използват хинди или английски за бизнес, но живеят ежедневието си, гледат филми и пеят песни на бенгалски, маратхи, тамилски или на който и да е от десетките други езици. Индия не е „топилня на култури“; тя е по-скоро красива, сложна мозайка.

Бен: Езикова мозайка, скрепена от хинди и английския. Чудесен начин да го кажеш.

Клара: Точно така. Да научиш който и да е индийски език е повече от просто придобиване на умение. Това е да получиш ключ, с който да отключиш част от една от най-древните и разнообразни цивилизации в света.

Бен: Клара, благодаря ти, че ни преведе през този невероятен езиков пейзаж. Ясно е, че Индия не е просто една история, а цяла библиотека от истории.

Клара: Моля, Бен. И всяка една от тези истории се разказва на различен, красив език.