Смесената история на английския език

Сценарий на подкаста

Бен: Добре дошли на всички в една чисто нова поредица от създателите на Vocafy. Наричаме я „Историята на езиците“, където изследваме завладяващите, странни и прекрасни истории зад езиците по света. Аз съм Бен и, разбира се, тук с мен е нашият езиков експерт, Клара.

Клара: Здравей, Бен! Толкова се вълнувам да поставим началото. И започваме с нещо голямо: английския език. Езикът, на който говорим в момента.

Бен: Точно така. И като човек, който учи други езици, започнах да осъзнавам колко... странен е английският. Например, защо имаме три думи, които означават почти едно и също, като kingly, royal и regal? Изглежда ненужно сложно.

Клара: Това е идеалното място да започнем, защото този единствен пример разказва огромна част от историята на английския език. Тези три думи са като вкаменелости от три различни геоложки епохи на езика. Kingly идва от староанглийски, оригиналния германски език на англосаксонците. Royal е от старофренски, донесен от норманите през 1066 г. А regal е директна заемка от латински, навлязла по време на Ренесанса. Английският не е един език, а хибрид, смесица от поне три.

Бен: Значи е нещо като чудовището на Франкенщайн, но в езиков вариант?

Клара: (Смее се) Красиво, невероятно богато чудовище на Франкенщайн, да. Започнал е като скромен германски диалект. Помисли си за основни, земни думи: house, water, man. След това идват викингите, които ни дават хиляди ежедневни думи като sky, skin, get, take и дори местоименията they, them и their. Те също така значително опростяват граматиката.

Бен: Чакай, викингите... са опростили английската граматика? Мислех, че нашествията само усложняват нещата.

Клара: Невинаги! Тъй като староанглийският и старонорвежкият са били сродни, обикновените хора е трябвало да намерят начин да общуват. Затова са премахнали много от сложните граматически окончания, за да намерят общ език. Но истинската промяна идва с Норманското нашествие през 1066 г.

Бен: Hódító Vilmos (Уилям Завоевателя).

Клара: Точно така. Изведнъж имаш френскоговоряща управляваща класа и англоговорящи селяни. В продължение на 300 години френският е езикът на властта, закона и изисканата храна. Ето защо имаме известния пример със земеделците, които отглеждат cow (староанглийската дума), но благородниците ядат beef (френската дума). Същото важи и за pig и pork, sheep и mutton. Самият език отразява класовото разделение.

Бен: Невероятно. Значи оттам идва огромният речников запас. Но какво ще кажеш за другото ми голямо оплакване като учащ: правописът. Изглежда напълно откъснат от произношението. Имам предвид, though, through, tough... това е кошмар.

Клара: Засегна другата голяма историческа случайност в английския език. Краткият отговор е: печатната преса се появява в най-неподходящия момент. През XV век печатането започва да стандартизира правописа. Но веднага след това английският преминава през нещо, наречено „Великото изместване на гласните“.

Бен: Великото изместване на гласните? Звучи драматично.

Клара: Така си беше! В продължение на няколкостотин години произношението на всички дълги гласни систематично се променя. Например думата house преди се е произнасяла „хуус“ (като goose). Думата mouse е била „муус“. Но правописът вече е бил „бетониран“ от печатните преси. Така ни е останала средновековна правописна система за модерно звучащ език. На практика четем моментна снимка на това как е звучал английският преди 500 години.

Бен: Значи английският е германски език с предимно френски речник, опростен от викингите, с правописна система, замръзнала в Средновековието. Нищо чудно, че се усеща толкова странен.

Клара: Точно така. Но в целия този хаос има и нещо положително. Същите сили, които са усложнили речника и правописа, са направили граматиката невероятно проста, относително казано. Английският е изоставил сложната си падежна система и, което е от решаващо значение, граматическия род. A table не е в мъжки или женски род, а просто „the table“. За всеки, който се е мъчил да запомни родовете във френски, немски или испански, това е огромно облекчение.

Бен: Това е страхотен довод. Тогава как този малък, странен островен език се е превърнал в световна лингва франка?

Клара: Това се случва на три основни вълни. Първо, Британската империя разпространява английския по света като език на администрацията и търговията. Второ, през XX век възходът на Съединените щати като икономическа и културна суперсила – чрез Холивуд, поп музиката и науката – превръща английския в език на международното общуване. И трето, дигиталната революция, родена в САЩ, циментира английския като основен език на интернет, програмирането и технологиите.

Бен: Значи е било комбинация от империя, поп култура и технологии. Което ме води до последния ми въпрос: има ли един „правилен“ английски? Трябва ли учащите да се съсредоточат върху британски или американски английски?

Клара: Хубавото е, че английският вече не е собственост на нито една държава. Той е световен език. Макар британският и американският английски да са двата най-известни варианта, има десетки други, като австралийски, канадски или индийски английски. За един учащ целта не е да овладее до съвършенство някаква единствена „правилна“ форма, а да бъде последователен в стандарта, който е избрал да учи, като същевременно може да разбира и останалите. Сега той е семейство от езици.

Бен: Значи, да учиш английски означава да учиш история, култура и технологии едновременно.

Клара: Точно така. Ти не просто усвояваш умение, а се включваш в жива, дишаща история за завоевания, култура и връзки. А разбирането на тази история прави странните части на езика не просто поносими, а завладяващи.

Бен: Клара, това беше невероятен старт на новата ни поредица. Благодаря ти, че направи така, че английският да има смисъл, с всичките му странности.

Клара: За мен беше удоволствие, Бен. Има още толкова много истории за разказване.