Отвъд думите: Контекстът в японския език

Сценарий на подкаста

Бен: Добре дошли отново в „Историята на езиците“. Аз съм Бен. Днес пътуваме към Източна Азия, за да изследваме един език, който очарова и, нека бъдем честни, плаши много от нас: японският. Обичайната ми съводеща Клара отсъства, затова съм развълнуван, че към мен се присъединява нов експерт. Добре дошла в шоуто, Сара.

Сара: Здравей, Бен, радвам се, че съм тук. И си прав, „плашещ“ е думата, която повечето хора използват, когато за пръв път видят японско изречение. Изглежда като красива, но непробиваема стена от символи.

Бен: Точно така! Изглежда, че трябва да научиш три различни езика, само за да прочетеш едно изречение. Имаш тези сложни, подобни на картинки символи, после едни извити, а след това едни остри, ъгловати. Откъде изобщо да започнем да го разнищваме това?

Сара: Това е идеалното място, от което да започнем. Не са три езика, а три писмености, които работят заедно в хармония, като набор от инструменти. Първо, имаш канджи – сложните символи, заети от китайския. Те представят цели идеи, като 山 за „планина“. Те са съществителните и глаголните основи – ядрото на значението.

Бен: Добре, градивните елементи. А другите две?

Сара: Те са лепилото. Извитата писменост е хирагана. Тя е фонетична, което означава, че всеки символ е сричка, като „ка“, „ши“, „то“. Тя върши цялата граматическа работа – глаголни окончания, частици, неща, които нямат канджи. След това имаш катакана – ъгловатата. Тя също е фонетична, но основната ѝ задача е за чуждици. Така че твоето име, „Бен“, или думата „кафе“, ще бъдат написани на катакана.

Бен: Уау, значи едно-единствено изречение може да вплете и трите, за да изпълняват различни задачи. Всъщност е много ефективно, като се замислиш.

Сара: Точно така. В изречението „Аз пия кафе“ думите „аз“ и „пия“ може да са с канджи, граматическите части ще са на хирагана, а думата „кафе“ ще бъде на катакана. Изглежда обезсърчително, но е брилянтна визуална система.

Бен: И така, след като изкачиш тази планина от писменост, граматиката става ли по-лесна? Чувал съм, че е напълно наобратно в сравнение с английския.

Сара: „Наобратно“ е добра дума за усещането в началото! Английският е Подлог-Сказуемо-Допълнение: „I eat an apple.“ Японският го обръща на Подлог-Допълнение-Сказуемо: 「私はりんごを食べます」 (Watashi wa ringo o tabemasu), което буквално се превежда „Аз ябълка ям“. Глаголът винаги е на самия край.

Бен: Тогава как разбираш кое е подлог и кое е допълнение, ако словоредът е толкова гъвкав?

Сара: Това е магията на частиците. Те са мънички думички, които следват съществителното, за да ти кажат каква е ролята му в изречението. Така „wa“ маркира темата, а „o“ маркира допълнението. Все едно всяка дума има малък етикет, който обяснява каква е работата ѝ. Словоредът може да се променя, но етикетите запазват значението ясно.

Бен: Това е очарователно. Напълно различна логика. Отвъд техническите аспекти, японският има репутацията на изключително учтив език. Как това е вградено в самия език?

Сара: Говориш за кейго, или почетна реч. Това е може би най-съществената в културно отношение част от езика. Това е сложна система от лексика и глаголни форми, които се променят в зависимост от това с кого говориш. Да говориш с шефа си е коренно различно от това да говориш с приятел или клиент.

Бен: Значи е нещо повече от това просто да кажеш „господине“ или „госпожо“?

Сара: О, много повече. Има форми, с които да издигнеш човека, с когото говориш, и други форми, с които да принизиш себе си. Например, не би използвал същия глагол за „ям“, когато говориш за това как шефът ти яде, в сравнение с това как ти ядеш. Това е система, изградена върху показването на уважение към социалната йерархия и поддържането на хармония.

Бен: Звучи като минно поле за учещите! Нека изясним още един объркващ момент. Много хора от Запада поставят китайския и японския в една група. Колко свързани са те всъщност?

Сара: Това е огромно погрешно схващане. Те са от напълно различни езикови семейства. Да, японският е заел писмеността си, канджи, от Китай, но дотам свършва приликата. Все едно как английският използва латинската азбука, но не е романски език като френския или испанския. Китайският е тонален език, където височината на гласа ти променя изцяло значението на думата. Японският не е тонален; той има по-фин тонов акцент, което прави произношението изненадващо лесно за учещите.

Бен: Значи звукът всъщност е една от по-лесните части?

Сара: Абсолютно. Има пет чисти гласни звука, точно като в испанския – „а, и, у, е, о“ – много последователни. Това е истински подарък за учещите.

Бен: Виждали сме как японската култура се разпространява в световен мащаб чрез аниме и манга. Как това е повлияло на езика?

Сара: Изключително много. Думи като kawaii (сладко) или sugoi (невероятно) са познати по целия свят. Но това е и двупосочна улица. Японският е брилянтен в заемането и адаптирането на английски думи, създавайки нещо ново. Наричат го wasei-eigo, или „японски английски“. Чудесен пример е salaryman за офис служител, или думата mansion, която в Япония не означава огромно имение, а модерен апартамент или жилище.

Бен: Не може да бъде! Значи, ако търсиш mansion в Токио, всъщност търсиш апартамент. Кои са някои други уникални, изразителни черти на езика?

Сара: Любимото ми трябва да е богатството на ономатопеи. Има думи за звуци, но също и за състояния. Zaa-zaa е звукът на силен дъжд. Но waku-waku е чувството на въодушевено очакване, а kira-kira описва нещо искрящо или блестящо. Това добавя невероятна текстура и живост, която често е трудна за превод.

Бен: И така, да обобщим, имаме език с многопластова писменост, граматика с глагол накрая, дълбоко вградена система за уважение и този невероятно изразителен речник. Кое е единственото нещо, което учещият трябва да разбере, за да го схване наистина?

Сара: Това, че японският е висококонтекстуален език. Неизказаното често е по-важно от казаното. Има една известна концепция, наречена 「空気を読む」 (kūki o yomu), което буквално означава „да разчетеш въздуха“. Става въпрос за разбиране на ситуацията, социалните сигнали, неизказаното значение. Да учиш японски не е просто да запаметяваш думи; това е да се научиш да възприемаш света от по-нюансирана, индиректна и хармонична гледна точка.

Бен: Сара, това беше невероятно задълбочено потапяне. Ти превърна нещо, което изглеждаше плашещо, в нещо логично и красиво. Благодаря ти много, че се присъедини към нас.

Сара: За мен беше удоволствие, Бен. Довиждане на всички!

Бен: Довиждане.