Като Ломб: Полиглотът-преводач, която направи революция в изучаването на езици

От химията към света на езиците

Първоначално Като Ломб не се интересува от езици, а от природни науки. Тя защитава докторат по физика и химия в университета „Ержебет“ в Печ. Съдбата обаче ѝ е отредила друг път. По време на Втората световна война, докато е принудена да се укрива, тя започва да учи руски език с помощта на криминален роман и речник. Този опит поставя основите на нейната бъдеща философия за изучаване на езици.

След войната, с новопридобитите си умения по руски език, тя кандидатства за длъжността преводач в кметството на Будапеща. Това поставя началото на една изключителна кариера, която я отвежда в четиридесет страни на пет континента. Тя е извършвала устни преводи на девет или десет езика, като с четири от тях се е справяла без подготовка, и е превеждала техническа литература на шест езика. Общо тя говори шестнадесет езика, сред които английски, български, датски, френски, иврит, японски, китайски, латински, полски, немски, италиански, руски, румънски, испански, словашки и украински.

Тя не се е смятала за лингвист, а по-скоро за „езикар“, подчертавайки, че учи езици с практическа цел, водена от интересите си. За нея радостта от ученето е била по-важна от самото познаване на езика. Тя споделя тази си страст и своя опит в няколко книги, като „Как уча езици“, „Преводач по света“, „Хармонията на Вавилон“ и „Езиците ми идват наум“.

Методът за изучаване на езици на Като Ломб: Мотивацията и контекстът са ключови

В основата на метода на Като Ломб стоят мотивацията и автентичните текстове. Тя не е вярвала във вроден талант за езици; вместо това тя виждала формулата за успех като дроб, в която числителят е мотивацията, а знаменателят са вътрешните бариери.

Основните ѝ принципи и съвети са следните:

• Силата на интереса: Основата на изучаването на езици е истинският интерес. Трябва да четете текстове, които ви увличат. Както казва тя: „Езикът е единственото нещо, което си струва да знаеш дори и зле“.
• „Книжната баня“: Същността на нейния метод е в обширното четене. Като Ломб предлага учащите да се „потопят“ в роман на чуждия език и да не прекъсват потока на четене, като проверяват всяка непозната дума. Целта е да се разбере историята от контекста и да се изведе значението на думите.
• Второстепенната роля на речника: Тя смятала, че речник трябва да се използва само когато дадена дума се появява многократно и пречи на разбирането. Ключът е да се поддържа непрекъснато преживяване при четене.
• „Вслушване“ в себе си на чуждия език: Тя също така препоръчвала да се чете на глас и да се записва собствената реч, за да свикнете със звученето на езика и със собственото си произношение.
• Не се страхувайте от грешки: Тя подчертавала, че страхът от допускане на грешки е една от най-големите пречки пред изучаването на езици. Дори и неправилните изречения могат да изградят мост между хората.
• Ежедневна ангажираност: Постоянството е от решаващо значение. Дори 10-15 минути на ден са по-ценни от няколко часа веднъж седмично. Времето е загубено, ако не се достигне определено ниво на концентрация.
• Граматиката като „ред“: Въпреки че методът ѝ се основава на разбиране на текст, тя също е смятала граматиката за важна като система, която помага да се внесе ред в езиковите знания.

Животът и делото на Като Ломб са доказателство, че изучаването на езици не е умение, достъпно само за малцина привилегировани, а може да бъде овладяно от всеки с правилната мотивация, постоянство и ефективен метод. Нейното наследство продължава да вдъхновява хиляди изучаващи езици по света и днес.